Подбрани връзки по темите:

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

За смъртта и живота

Първо реших да цитирам следното:

* * *
Нашите сърца ни казват, че хората са предназначени за живот, а не за смърт. За да разберем смисъла на смъртта, е необходимо да разберем смисъла на живота.
Наблюдавайки живота, ние виждаме, че всичко, съществуващо в света, непрекъснато се променя. Всички неща се променят, но нищо не изчезва.
Животът не започва в момента на раждането и не свършва в момента на смъртта.
Ние сме нещо повече от видима обвивка или съвкупност от телесни органи и мисли в нашия разум. Всичко това е само външната проява на нашата истинска същност. Ние сме изражение на духа на живота.


* * *

Вечността не представлява преход от съществуване към несъществуване. Реален е само животът. Истината е в това, че ние не можем да умрем, защото ние сме животът.

* * *

Ако се гледа от земната повърхност, слънцето изгрява сутринта и залязва вечерта. Но ако се издигнем достатъчно високо над повърхността на земята, ще видим, че слънцето никога не залязва. То сияе непрестанно.
Точно както и слънцето на живота никога не залязва. Ако бихме могли да се издигнем достатъчно високо, бихме видяли, че животът е продължаващ се процес, а смъртта е само една сянка, която хвърля нашата земна природа.
     
Джеймс Дилет Фриймън
Цялата статия е на:
http://truden.com/article341.html

*****************************************************

Хубави думи е наредил авторът, но ... истината си е една:

след смъртта, човекът вече го няма сред нас.

Не вярвам в задгробния живот. Живея реално и признавам само реалността.

Животът ме научи даже да не вярвам в чувствата (поне в някои).

 

Майка ми беше най-великата майка на света. С каквото се захванеше, всичко беше "най", а тя не спираше ... и все за нас!

Много преди да почине ми казваше, че ще стане звезда и ще ни гледа там някъде - от високото 

(май че беше веднъж, когато бяхме някъде на палатка, за риба, вечерта, пред газовия котлон и гледахме небето).

Тогава не му отдадох голямо значение, защото всичко си беше наред.

Но сега разбирам колко е било важно за мен!

Сега, винаги когато погледна нощем към небето, търся най-ярката звезда, 

в ушите си чувам майчините думи и знам, че тя ме вижда. 

Вярвам го, защото майка ми никога не би ме излъгала.

Безкрайно много ми липсва и дори се дразня от думи като горе цитираните. Залъгвам се с мисли, че тя просто е отишла някъде надалеч и не можем да се видим, но има неща, които ме "забиват" в реалността. Гробът, например. Мразя да ходя на гробищата.



******************************************
Както и да живеем, всички ние свършваме еднакво. Надеждите и мечтите ни стават ехо от прекъснат разказ.

******************************************

Намерих нещо за черно настроение:

http://mydeath.hit.bg/

Казва ти кога ще умреш (примерно, разбира се!).
Моята оптимистична дата е: 06-07-2056 г.
Звучи добре. На 86 години. Приемливо.

Статия: КАК ПРЕДЧУВСТВАМЕ, ЧЕ ЩЕ УМРЕ БЛИЗЪК ЧОВЕК?

Няма коментари:

Последователи на моя блог: