Подбрани връзки по темите:

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

ВАСИЛ ЛЕВСКИ - 137 години от обесването му през Турското робство



Като родена в България, израснала в българско семейство, пазеща българското самосъзнание не мога да не публикувам статия за Васил Левски точно на тази дата.

Васил Иванов Кунчев – Левски
Роден на 18 юли 1837 година в Карлово
Умира на 18 февруари 1873 край София


“Аз съм посветил себе си на отечеството да му служа до смърт и да работя по народната воля” - пише Левски.
Неговата всеотдайност и нравствената му чистота са причина в народната памет той да остане като Апостол на свободата.

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ


О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев

________________________
Първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски" е публикуван във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г.
Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски, а след това е публикуван в "Съчинения на Христо Ботйов" под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.

Последният куплет в неговия първоначален вариант:

Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!



Някога учех в СОУ "Васил Левски"
гр. Разград, отрядът ни също носеше неговото име, провеждахме викторини, рецитали и това сякаш още повече ме свърза с този велик българин.


________________________

Почти няма населено място в България, чиито жители да не разказват как Апостола е минал оттам, къде е било скривалището му, в коя църква е пял, в чий дом е събирал съзаклятниците. Твърди се, че Левски лично е създал няколкостотин революционни комитети (макар и директорът на историческия музей в Ловеч Иван Лалев да е изчислил, че е физически невъзможно това да бъде извършено в дадените условия).
Нямат край историите за свръхчовешката храброст, хладнокръвие и находчивост на Дякона, описани в литературни произведения и разказвани като легенди.


________________________

Малко за датата (!):

Обесването на Васил Левски - 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари, а не на 19 февруари по нов стил, твърдят историците.

На повечето места в страната, обаче почитта към паметта на Апостола се отдава на погрешно наложената дата и причината за това е в непознаването на календарите.
През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Григорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни.
За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е от 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни.
________________________

Нека не забравяме, че зад забележителните успехи на героя стои човешко същество с неговите вътрешни борби, непрестанно отстоявани качества и трудни решения.
Не е имало кой да изгражда предварителен образ на Левски, да му създава PR, както бихме се изразили днес. Сам се е запознавал с различни хора, поддържал е връзки с тях и те са го следвали.
Неговите пътувания и срещи са една мистерия - той посещава огромен брой селища и навсякъде разчита на личното си присъствие. В това се състои може би най-големият му подвиг.
Да отидеш при хората, да ги убедиш, да ги накараш да ти повярват, да те приемат, дори да те крият, когато е необходимо... Как го е постигал?

В съзнанието ми изниква описанието, което Христо Ботев прави на Апостола:
„Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания."

"Това щастливо настроение беше нужно негли да крепи бодростта му сред всегдашната борба с апатията и подозрителността на роба" - отбелязва и Иван Вазов.

„Този човек явно е притежавал харизма, магия някаква!" (Чаушева)

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от февруари 2010






Нека никога да не забравяме Апостола на свободата, този символ в нашата история! Ако е нямало хора като Левски, сега и нас нямаше да ни има!
Нека почетем паметта му на 18 февруари!


За повече информация:
За живота на Левски и снимков материал
Цитати, мисли и фрази на Васил Левски
Национален поход "По стъпките на Апостола"
Една по-различна статия от блог


Bookmark and Share


1 коментар:

Dimitrana S. каза...

Да.. Левски - един от големите Българи!

Светла му памет!

Последователи на моя блог: