Лястовицата е птица, посветена на
Афродита (на Балканите) и на
Ищар (Астарта) в Близкия Изток.
В
египетския мит за Озирис и Изида, търсейки своя съпруг,
Изида всяка вечер се превръщала в лястовица и оплаквала своя любим Озирис. Лястовичките са посветени на нея, те са "
вечните северни звезди", летящи над Реката на Живота.
Лястовичката се смята за едно от
въплъщенията на Иисус Христос.
В християнската символика онези, които се обръщат с молитвена просба към Бога, се уподобяват на лястовички, които са винаги гладни и страдащи.
Младата лястовичка е символ на жаждата за духовна храна.

Лястовичката е
предвестник на доброто, щастието, началото, което обаче не винаги е гарантирано. Човек трябва да се потруди за него, както лястовичката не спира, за да отгледа малките си.
Влизаща през вратата е символ на ново начало, на нов живот, приближаващ успех, благоприятни промени.
Лястовичката, която
влиза през прозореца, напомня за смъртта. Тя е символ на опасност, на нестабилността и ненадеждността на живота, щастието и уюта.
В античната и средновековна поезия лястовичката е символ на забравената дума, неизреченото слово.
В хералдиката се изобразява като
Мартлет,
Мерлет или
Мерлот и символизира по-малките синове, които нямат своя земя.