13 декември 2014

Рецепта № 25 Перфектните ПЕЧЕНИ КАРТОФИ на Джейми Оливър


Оригинална рецепта:

Jamie Oliver’s perfect roast potatoes:
500g maris piper, peeled and chunked
4 tablespoons fat
Peel of 1 orange
1 tablespoon red wine vinegar
1 rosemary sprig, leaves picked
6 cloves garlic, unpeeled
  • Preheat the oven to 200°C.
  • Boil the potatoes for around 10 minutes, until they are very well done. After 5 minutes put the fat in the pan and whack in the oven.
  • Drain the potatoes and shake about to chuff up the edges. Add to the pan.
  • Roast for 30 minutes, then using a potato masher, lightly press each spud to encourage them to split.
  • Meanwhile toss the garlic, rosemary and orange together in the vinegar with a splash of olive oil.
  • Add this to the pan and put back in the oven. Continue to roast for another 20 – 30 minutes, until done to your desired crispiness.
  • Season liberally with sea salt and a dash of white pepper. Eat like gods.
 
 
(на български език)




Моя интерпретация:

Средни до дребни картофи се обелват и се варят за 10 минути.

Слагат се в намаслена с олио тавичка и се овалват от всички страни с мазнината. Върху тях се поставя мазнина: краве масло, свинска мас, гъша мас. Поръсват се със ситна морска сол.
Запичат се във фурната за 30 минути на 180-190 градуса по Целзий.

След изваждане леко се сплескват с уред за мачкане.
Посипват се с розмарин, чесън, чер пипер, мащерка и се наръсват с оцет (може и със сок от прясно изцедена мандарина/ портокал).
Отново се запичат за 20-30 минути на същите градуси.

Резултатът е наистина перфектен: ароматни и крехки картофки с апетитна червеникава хрупкава коричка - наслада за сетивата.
 

09 декември 2014

Рецепта № 24 ПЪЛНЕН ШАРАН ЗА НИКУЛДЕН

Шарани в язовирите и по магазините си има през цялата година. И пълнежът им може да се направи по всяко време. 
Но единствено Никулден може да бъде поводът, който да ме накара да приготвя ПЪЛНЕН ШАРАН
Конкретната причина, обаче да взема крайното си решение за направата му, бе брошурата на LIDL с рецепта от готвача Манчев.


 РИБКЕ, РИБКЕ, виждам, че не си златна,


затова те моля да ми изпълниш само едно-единствено желание:

Направи така, че празните чинии на трапезата у дома тази вечер (Никулден)

да се запълнят с вкусно приготвен ПЪЛНЕН ШАРАН.

Слезе РИБКАТА в морето и започна да търси най-сладката измежду всички плуващи рибки:


Пита рибарите

пита моряците


и накрая донесе в кухнята ми най-сладкия шаран, тежащ 1,5 кг.


На масата в кухнята изведнъж се появиха:

1 чаена чаша ориз
стрък пресен хрупкав праз
1 чаена чаша с изчистени орехови ядки
шепичка стафиди
един лимон
сол и чер пипер
китка магданоз и девисил


Ножът първо наряза праза на 5-6 части. След това всяка от тях разряза надлъжно и започна да наситнява зелените лентички:
 

Най-вкусният стрък праз изведнъж се оказа в лапите на РОКИ:


А останалата наситнена зелена маса (праз, девисил и магданоз) се изсипа в тенджерка със загрята мазнина.
Оризът се изкъпа хубавичко под течаща вода и също скочи в тенджерката при задушаващия се праз.
В този момент, криещите се в хладилника 6 гъби печурки решиха да следят по-отблизо какво става из кухнята и се качиха на една дървена дъска.
Ножът само това и чакаше - надребни ги на филийки и заедно с дъската ги спуснаха в тенджерката при ориза.
След 10-тина минути на продуктите им омръзна да се запържват и се обляха с чаена чаша хладка вода. За по-приятна обстановка, котлонът намали градусите си, а бъркалката непрекъснато размесваше всичко, докато водата напълно се изпари.

Изведнъж орехите се озоваха в мелачката и ръчката й моментално започна да се върти:


Смлените орехи, придружени от стафидите се присъединиха към набъбналия в тенджерката ориз. Докато солта и пипера наблюдаваха с любопитство от ръба на тенждерката всичко случващо се, изведнъж тя се разтресе от голямата бъркалка и двете подправки се поръсиха върху компанията от всички изброени до момента продукти.


Получи се страхотна на вкус плънка, която с пъстротата си бе и радост за окото.

Изведнъж вниманието на всички бе привлечено от един странен шаран, полегнал спокойно в тавата на съседната маса. Той беше изчистен не само от люспите, но и от вътрешностите си.
През главите на всички премина една и съща мисъл: "Какво ли ще се случи ако попаднат в корема на шарана?"
Не фантазираха дълго, защото една голяма лъжица ги грабна и прилежно ги положи в шарана. Малко по малко те запълниха кухината.
Над изпълнената риба се понесе голяма остра губерка, която като изкусен хирург в края на операцията закърпи раната.


Част от пълнежа не успя да реализира фантазията си и устремена към корема на шарана се посипа плътно около него. Остана му утехата, че се намират заедно в една тава.

 
Чаша вода се присъедини към компанията в тавата.


В следващия миг алуминиево фолио покри внимателно тавата и се огъна плътно по извивката на ръба й.
Фурната отвори врата и погълна напълнената завита тавичка. Загря се до 180 градуса по Целзий и заспа топъл зимен сън.
След час вратата на фурната се отвори. Фолиото се разкъса, но под него шаранът продължаваше да спи в компанията на дребните оризчета, гъбените парченца, празените отрязъци, подправките ... .


 
Ядосана, че само тя е нарушила съня си, фурната погълна отново тавичката с шарана и се загря на 220 градуса по Целзий. Но сънят й продължи само още 20 минути.



Шаранът вече напираше да се премести в бялото кресло, което го очакваше в средата на наредената трапеза.  


Сега вече се намесих и аз. След като РИБКАТА изпълни желанието ми, нямаше никакъв проблем да настаня сготвения ПЪЛНЕН ШАРАН на отреденото му място на трапезата.


Шаранът охолно се разположи в креслото си в компанията на резенчета лимон и краставичка:


Усетили аромата на печена риба, до трапезата дотърчаха и малки панирани скаридки, които се метнаха в две бели лодчици.


Докато всичко, което ви разказах се случваше, стана време за вечеря - вечерята на Никулден. Трапезата беше готова:

ДА ВИ Е СЛАДКО !





Благодарности и на LIDL и Манчев, без които този "филм" може би нямаше да се случи.


А може би беше крайно време и аз като майка си да приготвя най-сетне ПЪЛНЕН ШАРАН ЗА НИКУЛДЕН.





04 ноември 2014

Рецепта № 23 Сладкиш с плодове от компот

 
Това е сладкишът, който майка ми правеше най-често. Харесвахме го всички вкъщи. Смятам, че успявам да го направя точно като нея. Не че съм постигнала нейното съвършенство в кухнята. Просто рецептата му е лесна за изпълнение.
Потвърждение за вкусовите му качества е радушното му посрещане от двете ми съкровища - моите пораснали деца. 

Вмъквам една идея за "поставка" за готварска книга (или тефтер). Защо да я прилагате?
   - ръцете са свободни за приготвяне на ястието;
   - книгата с рецептите се запазва чиста за по-дълго време;
   - освобождава се повече работно място по кухненския плот.

 

От посочените продукти се получават 15 сочни и сладки пастички с плодово съдържание.

Продукти:

4 яйца
300 грама кристална захар
200 грама брашно
125 грама краве масло (1 пакетче)
1 буркан (800 мл) компот - от кайсии, сини сливи или др.
1 пакетче ванилия (по желание)


Начин на приготвяне:

Яйцата и захарта се разбиват до побеляване. За по-добро разбиване се прибавят 1-2 супени лъжици вода. Сместа се миксира около 10 минути.


Прибавя се постепенно, при непрекъснато разбъркване брашното.
По желание към сместа може да се прибави пакетче ванилия на прах.


Бухването на сладкиша се основава единствено на доброто разбиване. Поради тази причина в списъка на продуктите липсва набухвател.

Тавичката, в която ще се пече сладкишът, се намазва обилно с кравето масло. Ако току-що сте извадили пакетчето масло от хладилника (като мен), може да го разрежете на тънки резенчета, които да разпределите по дъното на тавичката и така да я загреете за кратко във фурната.

Плодовете от компота се изцеждат от сока му и се нареждат по дъното на тавичката с отвора надолу.
 


Върху тях равномерно се насипва тестото.



Сладкишът се пече в средно силна фурна, примерно на 180 градуса по Целзий за около 25 минути.



Изпеченият сладкиш притежава прекрасна коричка, която може с удоволствие да се излапа преди още той самият да е готов. Тя и без това би се разтрошила при обръщането му, защото е отделена от изпечения блат. 
След изваждането му от тавичката, сладкишът се обръща в подходящ поднос (или се връща отново в тавичката). Залива се със студения сок от компота.


Във варианта с компот от кайсии, изпеченият сладкиш изглежда така:


След като се охлади, сладкишът се нарязва на парчета за сервиране.

ДА ВИ Е СЛАДКО!

Последователи на моя блог: