Шарани в язовирите и по магазините си има през цялата година. И пълнежът им може да се направи по всяко време.
Но единствено Никулден може да бъде поводът, който да ме накара да приготвя ПЪЛНЕН ШАРАН.
РИБКЕ, РИБКЕ, виждам, че не си златна,
затова те моля да ми изпълниш само едно-единствено
желание:
Направи така, че празните чинии на трапезата у дома тази вечер (Никулден)
да се запълнят с вкусно приготвен
ПЪЛНЕН ШАРАН.
Слезе
РИБКАТА в морето и започна да търси най-сладката измежду всички плуващи рибки:
Пита рибарите
пита моряците
и накрая донесе в кухнята ми най-сладкия шаран, тежащ 1,5 кг.
На масата в кухнята изведнъж се появиха:
1 чаена чаша ориз
стрък пресен хрупкав праз
1 чаена чаша с изчистени орехови ядки
шепичка стафиди
един лимон
сол и чер пипер
китка магданоз и девисил
Ножът първо наряза праза на 5-6 части. След това всяка от тях разряза надлъжно и започна да наситнява зелените лентички:
Най-вкусният стрък праз изведнъж се оказа в лапите на
РОКИ:
А останалата наситнена зелена маса (праз, девисил и магданоз) се изсипа в тенджерка със загрята мазнина.
Оризът се изкъпа хубавичко под течаща вода и също скочи в тенджерката при задушаващия се праз.
В този момент, криещите се в хладилника 6 гъби печурки решиха да следят по-отблизо какво става из кухнята и се качиха на една дървена дъска.
Ножът само това и чакаше - надребни ги на филийки и заедно с дъската ги спуснаха в тенджерката при ориза.
След 10-тина минути на продуктите им омръзна да се запържват и се обляха с чаена чаша хладка вода. За по-приятна обстановка, котлонът намали градусите си, а бъркалката непрекъснато размесваше всичко, докато водата напълно се изпари.
Изведнъж орехите се озоваха в мелачката и ръчката й моментално започна да се върти:
Смлените орехи, придружени от стафидите се присъединиха към набъбналия в тенджерката ориз. Докато солта и пипера наблюдаваха с любопитство от ръба на тенждерката всичко случващо се, изведнъж тя се разтресе от голямата бъркалка и двете подправки се поръсиха върху компанията от всички изброени до момента продукти.
Получи се страхотна на вкус плънка, която с пъстротата си бе и радост за окото.
Изведнъж вниманието на всички бе привлечено от един странен шаран, полегнал спокойно в тавата на съседната маса. Той беше изчистен не само от люспите, но и от вътрешностите си.
През главите на всички премина една и съща мисъл: "Какво ли ще се случи ако попаднат в корема на шарана?"
Не фантазираха дълго, защото една голяма лъжица ги грабна и прилежно ги положи в шарана. Малко по малко те запълниха кухината.
Над изпълнената риба се понесе голяма остра губерка, която като изкусен хирург в края на операцията закърпи раната.
Част от пълнежа не успя да реализира фантазията си и устремена към корема на шарана се посипа плътно около него. Остана му утехата, че се намират заедно в една тава.
Чаша вода се присъедини към компанията в тавата.
В следващия миг алуминиево фолио покри внимателно тавата и се огъна плътно по извивката на ръба й.
Фурната отвори врата и погълна напълнената завита тавичка. Загря се до 180 градуса по Целзий и заспа топъл зимен сън.
След час вратата на фурната се отвори. Фолиото се разкъса, но под него шаранът продължаваше да спи в компанията на дребните оризчета, гъбените парченца, празените отрязъци, подправките ... .
Ядосана, че само тя е нарушила съня си, фурната погълна отново тавичката с шарана и се загря на 220 градуса по Целзий. Но сънят й продължи само още 20 минути.
Шаранът вече напираше да се премести в бялото кресло, което го очакваше в средата на наредената трапеза.
Сега вече се намесих и аз. След като
РИБКАТА изпълни желанието ми, нямаше никакъв проблем да настаня сготвения
ПЪЛНЕН ШАРАН на отреденото му място на трапезата.
Шаранът охолно се разположи в креслото си в компанията на резенчета лимон и краставичка:
Усетили аромата на печена риба, до трапезата дотърчаха и малки панирани скаридки, които се метнаха в две бели лодчици.
Докато всичко, което ви разказах се случваше, стана време за вечеря - вечерята на Никулден. Трапезата беше готова:
ДА ВИ Е СЛАДКО !
Благодарности и на LIDL и Манчев, без които този "филм" може би нямаше да се случи.
А може би беше крайно време и аз като майка си да приготвя най-сетне ПЪЛНЕН ШАРАН ЗА НИКУЛДЕН.