Последователи на моя блог:

петък, 19 март 2010 г.

ВЕЛИКДЕН




Заела съм се за великия ден да публикувам подобаваща велика статия.
Това ми коства дълго бродене из дълбините на Интернет.
Най-полезното и интересно, което открих, ще споделя с вас - моите читатели.


Ако ли, пък искате да прочетете информация от друго място, то ще ви препоръчам най-подробния български сайт за Великден:


ВЕЛИКДЕН
(натиснете върху надписа)



Много подробно и в същото време кратко и стегнато описание за празника можете да прочетете (натиснете върху подчертания текст):

ВЕЛИКДЕН 1
Подобни статии ще намерите и тук:

ВЕЛИКДЕН 2

ВЕЛИКДЕН 3
Много информация за празника Великден ще намерите и като "изберете" някое от яйцата, според предпочитания език:

№ 1

№ 2



№ 1

№ 2



Една седмица преди Великден, в събота (27 април 2010 г.), от стари времена става весел празник. Наричат го

Лазаровден


Лазарица, Лазар, Лазарова събота. Той е посветен на горите, пасбищата и нивите. Лазар шета с брадва из горите, чисти ги от келяви шубрачки и калпав клек и отваря път за плодородни ниви.
За Лазаровден из сайтовете:
ЛАЗАРОВДЕН 1
ЛАЗАРОВДЕН 2

ЛАЗАРОВДЕН 3

Една седмица преди Великден, в неделя (28 април 2010 г.) е

Цветница


Другите имена на празника са Връбница, Неделя Вайя, Вход Господен. От древни времена се чества като победа на пролетта и живота над зимата и заспалата природа.
В ранната заран жените закичват над вратите на домовете си върбови клонки. Още в езическите времена славяните вярвали, че върбата притежава свойството да пази людете от зли духове и черни магии и да защитава хората, животните и посевите от бедствия и болести.
За Цветница из сайтовете:
ЦВЕТНИЦА 1
ЦВЕТНИЦА 2
ЦВЕТНИЦА 3
ЦВЕТНИЦА 4
Православието чества на Цветница един от 12-те си големи празници.
Преди 2000 години Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм за празника Пасха. Хората вече били научили как предишния ден е възкресил Лазар и приветствали Месията с лаврови и палмови клонки.
По подобие на йерусалимските жители и българските християни отиват на Цветница в черквата с върбови клонки. След като бъдат осветени, с тях те окичват домашните икони и портите си.

Седмицата предшестваща празника ВЕЛИКДЕН е известна като СТРАСТНА НЕДЕЛЯ.

През първите три дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) домакинята почиства дома си. Това се прави за здраве.

На Велики четвъртък още преди изгрева стопанката слага яйцата в сито, застлано с ален плат и ги поставя на източен прозорец, за да се заредят със слънчева енергия. След това взема едно яйце и го боядисва в червено. С него тя прави кръстен знак по челото на най-малкото дете и натрива бузките на всички останали деца, за да са здрави и засмени. После поставя първото боядисано яйце пред иконата вкъщи.
Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики четвъртък или в събота.

На Велики петък (наричан още Разпети петък) работата е забранена. Вярващите не хапват нищо през целия ден. Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве. Църковната служба пресъздава свалянето на Христос от кръста и неговото погребение. Това е ден за премисляне, за душевно пречистване, за стремеж към повече доброта.

На Велика събота се правят последни приготовления за Великден. Меси се Великденска погача с червено яйце в средата (или толкова яйца, колкото са членовете в семейството) и козунаци.
С козунаци и шарени яйца се даряват кръстниците.

На Велика събота в полунощ, след оповестяването на Христовото Възкресение, хората се чукат с боядисаните великденски яйца. Остатъците от черупките се заравят в градината, за да гонят злото.
Неизменният поздрав е: „Христос Возкресе !”
Отговорът е: „Во истина возкресе !”

Пожелават се здраве и щастие и се пали свещ, която се носи мълчешком до вкъщи.

На другия ден, в неделя е ВЕЛИКДЕН.
Млади и стари се чукат с боядисаните яйца и се поздравяват с Възкресението Христово. Най-здравото яйце се нарича борак.

За великденските празници всяка къща е почистена, украсена, хората се обличат с нови дрехи – символ на новия живот през пролетта и възкресението на Христос.
Трапезата е отрупана с вкусни ястия и сладкиши. На великден трапезата във всеки дом трябва да е богата – обреден хляб, баница, мляко, пиле, печено агне, курабийки и най-вече яйца и козунак.

Великден се празнува 3 (три) дни, а боядисаните яйца могат да се ядат 40 дни.

Седмицата след това се нарича СВЕТЛА СЕДМИЦА.
Тя е белязана от тържеството на пробудената пролет, от силата на възраждащата се природа, от великата радост на Христовото Възкресение.

ВЕЛИКДЕН
- празникът на празниците!
Светъл Празник!


Нека в този ден бъдем изпълнени с радост, надежда и вяра в христовата любов!
Повече Светлина по пътя ни, повече Доброта и Любов в сърцата ни!
Здраве и благополучие!


ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ !


КОГА празнуваме ВЕЛИКДЕН ?


Възкресение Христово се чества всяка година на различни дати.
Според постановленията от Първи вселенски събор (Никея, 325 г.), това е първият неделен ден след:
- пълнолуние;
- пролетно равноденствие;
- Еврейската Пасха.

Прилагам за справка датите на честване Възкресение Христово за годините от 1998 до 2050:

1998- 19 април
1999- 10 април
2000- 30 април
2001- 15 април
2002- 5 май
2003- 27 април
2004- 11 април
2005- 1 май
2006- 23 април
2007- 8 април
2008- 27 април
2009- 19 април

2010- 4 април


2011- 24 април
2012- 15 април
2013- 5 май
2014- 20 април
2015- 12 април
2016- 1 май
2017- 16 април
2018- 8 април
2019- 28 април
2020- 19 април
2021- 2 май
2022- 24 април
2023- 16 април
2024- 5 май
2025- 20 април
2026- 12 април
2027- 2 май
2028- 16 април
2029- 8 април
2030- 28 април
2031- 13 април
2032-2 май
2033- 24 април
2034- 9 април
2035- 29 април
2036- 20 април
2037- 5 април
2038- 25 април
2039- 17 април
2040- 6 май
2041- 21 април
2042- 13 април
2043- 3 май
2044- 24 април
2045- 9 април
2046- 29 април
2047- 21 април
2048- 5 април
2049- 25 април
2050 – 17 април


Забележки:
1. Най-рано Великден може да се падне на 4 април, а най-късно на 5 май.
2. Източноправославните църкви изчисляват датите според Юлианския календар, докато католиците – по Григорианския календар.


Български празници, които променят своята дата в зависимост от Великден:
- Месна Задушница - съботата преди Месни Заговезни.
- Месни Заговезни - 8 недели преди Великден.
- Сирни Заговезни - 7 недели преди Великден.
- Кукеровден - понеделникът след Сирни Заговезни.
- Тодоровден - винаги в събота на първата седмица след Сирни Заговезни.
- Лазаровден - винаги в събота, седмица преди Великден.
- Цветница (Връбница) - винаги в неделя, седмица преди Великден.
- Спасовден - винаги в четвъртък, на 40-тия ден от Великден.
- Петдесетнишката Задушница - съботата преди Петдесетница.
- Петдесетница (Света Троица) - винаги в неделя, на 50-тия ден от Великден.
- Духовден - винаги в понеделник, на 51 - вия ден от Великден.

За повече информация, относно датите посетете сайтовете:
ДАТА НА ПРАЗНУВАНЕ 1
ДАТА НА ПРАЗНУВАНЕ 2
ДАТА НА ПРАЗНУВАНЕ 3
ДАТА НА ПРАЗНУВАНЕ 4

ИМЕТО на празника в различните държави:

Afrikaans: Paasfees
Albanian: Pashkët
Amharic: (Fasika)
Azeri Pasxa: Fish (pronounced fis`h)
Berber: tafaska
Catalan: Pasqua
Danish: Påske
Dutch: Pasen or paasfeest
Esperanto: Pasko
Faroese: Páskir (plural, no singular exists)
Finnish: Pääsiäinen
French: Pâques
Greek: Pascha
Hebrew: Pascha
Icelandic: Páskar
Indonesian: Paskah
Irish: Cáisc
Italian: Pasqua
Japanese: Seidai Pasuha
Latin: Pascha or Festa Paschalia
Lower Rhine: German Paisken
Malayalam: Pæsacha/Pæsaha
Northern Ndebele: Pasika
Norwegian: Påske
Persian: Pas`h
Polish: Pascha
Portuguese: Páscoa
Russian: Paskha
Scottish Gaelic: Casca
Spanish: Pascua
Swedish: Påsk
Tagalog: (Philippines) Pasko ng Muling Pagkabuhay
Turkish: Paskalya
Welsh: Pasg
Based on "Great Day" or "Great Night:" This is used in most Slavic languages:
Bulgarian: Velikden
Czech: Velikonoce
Latvian: Lieldienas
Lithuanian: Velykos
Polish: Wielkanoc
Slovak: Velká Noc
Slovenian: Velika no
Ukrainian: Vjalikdzen'
Based on "Resurrection"
Bosnian: Uskrs or Vaskrs
Chinese: Fùhuó Jié
Croatian: Uskrs
Korean: Buhwalchol
Lakota: Woekicetuanpetu
Serbian: Uskrs
Other bases:
Estonian: Lihavõtted
German: Ostern
Maltese: L-Ghid il-Kbir
Tongan: Pekia



Преди да се върнем към най-старата история, да поемем назад във времето, разглеждайки старите великденски картички:



Можете да прочетете статия за великденските картички:
За Великденските картички

или да разгледате още картички:
Великденски картички


Великденски СИМВОЛИ

Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре (от нейното име носи названието си на английски католическият празник Истър, Великден). По това време се е правел ритуален лов на зайци.
Сега той е все още част от великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие.

Няколко десетилетия - толкова трае измислянето на великденския заек. На пръв поглед тривиален детайл от празничната трапеза, той се "ражда" сравнително късно - едва в края на XVII век. А майсторите-сладкари във Франция правят шоколадови изделия още от 1615 г. Първоначално те стрували скъпо: само разглезените богаташки деца можели да си позволят да опитат захарните деликатеси. По-късно, когато сладкото изкушение от какаово дърво става още по-популярно, нараства и броят на хората, които могат да си го позволят.
Така то става любимо не само на аристократите и по-богатите духовници, но и на хората от т. нар. простолюдие. Когато великденските фигури на зайчета започват да се появяват и на по-бедните трапези, животното вече е достатъчно утвърдено като символ на плодородието и късмета.
Но доста етнографи намират следи от него още в древните езически практики. Много племена принасят заека в жертва, за да гарантират изобилието на плодове и зеленчуци.

Легенда за Великденския ЗАЕК
Велкденският заек е сравнително стар символ в християнската религия, но и днес той е запазил символиката и стойността си. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания - и с луната и нейните цикли.

Съществува легенда, според която:

Великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богинята Естре. Веднъж тя я превърнала в див заек и, тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

Легендата разказва, че великденският заек носи кошница, пълна с шарени яйца, сладкиши и играчки на децата в нощта преди Възкресение. Той я оставя или на точно определено място в дома, или я скрива някъде и малчуганите трябва да я намерят в празничната сутрин.

Аудио клип можете да прослушате от Източника:
Аудиоклип


Модата на великденските зайци става особено популярна в немските княжества и столетия наред празниците са невъзможни без неговите фигурки.
Според обичая децата сами правят "гнездо" - най-често в някоя своя стара шапка, и рано призори на Великден отиват да видят шарените яйца, "снесени" от заека, а всъщност - от техните родители.
В периоди на икономическа криза това било знак, че нещата ще се оправят и изобилието отново ще се върне в дома.
Това била една от причините за бързата слава на великденските зайци в Америка. Те били пренесени там от емигрантите в началото на ХVІІІ век и дори най-бедните намирали начин да украсят трапезата си с такива фигурки,
за да гарантират плодородие и финансова стабилност.



В началото на ХХ век започва истински разгул в сферата на кулинарията - зайчета се приготвят не само от фин млечен шоколад, но и от марципан, допълнен с канела, ванилия, кокосови стърготини, бадеми, орехови ядки, захаросани карамели и куп други изкушения.
Закономерно и цената им нараства - днес някои кулинарни фантазии достигат до 100-200 долара, макар размерите на животинката да не са по-големи от яйце. Актуални стават и фигурките, украсени с различни станиоли с надписи от рода на: "Не ям истински животни, а само от шоколад".

Още по-подробно за зайците и връзката им с Великден:
За ЗАЙЦИТЕ

Великденски ЗАЙЦИ


По същия начин, агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа и в Англия. То представя Исус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на възкресението. Християнската традиция представя Исус като божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 49-дневния пост.

За другите великденски символи прочетете статията:
Великденски СИМВОЛИ



За символите при изписване на яйцата можете да направите справка  ТУК




Стигнахме до ЛЮБИМАТА МИ ЧАСТ от статията:

Какво да направим в допълнение към празничната великденска атмосфера?


- идеи за малки и големи;
- бродерия;
- кулинария;
- Scrapbook (колажи)...

Идеи за кошнички в картинки













Други идеи














12 картинки за оцветяване, 3 - за откриване на предмети и 1 лабиринт





















Идеи с приложени
шаблони, аудиоклипове
и снимки:
Мно-о-о-го събрани
на едно място идеи:
И още други идеи:


Идеи и
картинки за оцветяване
Великденско дърво
предложено от
Стефка Капинчева
от Тутракан
Оригами
зайче
1001 идеи и
картинки за оцветяване
от Крокотак

Зайче от хартия

Инструкции>



За умеещите или поне желаещите да бродират:
(натиснете върху избраната картинка, за да видите подробностите)

Бродирано
зайче 2

Бродирани
пиленца
и зайчета
4 модела
за бродиране
Модел №1
за бродиране
Над 50 модела
за бродиране


Над 30 бродирани
зайчета
2 модела
за бродиране



Още идеи за
празника

Стикери за
разпечатване
Подредба на
празничната
трапеза

Театър на
сенките



Специално внимание отделям на рецептите, предложени от Димитрана. Бих я нарекла изкусна кулинарна майсторка, съдейки по публикуваните рецепти и снимки.
(натиснете върху снимките, за да научите рецептата)

Козуначени
птичета
Козуначени
зайчета
Сладки за
Великден







Събраните от мен картинки и снимки в JPG формат можете да разгледате:


(натиснете върху картинката)


1 коментар:

CraftCrave каза...

Just a quick note to let you know that a link to this post will be placed on CraftCrave.com in the DigiFree category today [26 Mar 02:00pm GMT]. Thanks, Maria

Списък на всички публикации по етикети

ArcGIS

AutoCAD

FREE

QP - quick pages

Tall Ships Regatta

Wallpapers

астрономия

бийгъл

българи

Германия

йога

календар

карти

кино

мама

Плувен маратон Галата-Варна

празници

преживяно

разни

реферати & курсови работи

рецепти

Русия

триатлон

туризъм

фотография

фоторедактори

Get this widget